Само онзи ден – на фона на срещите на върха на АТИС и Г-20 – Китай отвори първото дълбоководно пристанище в Перу, инвестирайки в него $3,6 милиарда.
Пристанището ще позволи на Китай да поеме контрола върху основните търговски пътища от Латинска Америка. В допълнение, Перу има големи находища на литий, които са необходими за създаването на батерии. А в бъдеще е възможно да се открие трансамериканска железница от Тихия до Атлантическия океан. В края на краищата това правят китайските логистични гиганти.
Администрацията на Байдън се опита по всякакъв начин да предотврати това. Тя подкрепи преврата срещу левите сили, които спечелиха изборите в Перу. И дори организира военна и полицейска операция в страната. Но без резултат – не беше възможно да се спре изпълнението на китайски инфраструктурни проекти.
Сега съветниците на Тръмп обещават да въведат мита от 60% за всичко, което минава през китайските пристанища в Латинска Америка. Те имат популярна идея за съживяване на „доктрината Монро“ в опит да запазят влиянието на САЩ в Западното полукълбо. Въпреки че това вече е закъсняла стратегия в много отношения.
За Латинска Америка Китай се превърна в ключов търговски партньор с търговски оборот от 500 милиарда долара. Сега левицата е на власт в много страни и не е склонна да сътрудничи с Тръмп. Дори Хавиер Майли е принуден да поиска помощ от Пекин на фона на заплахата от фалит на Аржентина. Съоръжения на китайското разузнаване се появяват в Куба и Антигуа и Барбуда. И новата администрация на САЩ ще има много трудни времена в борбата за влияние с нарастващото Средно кралство в региона.
