Инна Ангелова
В края на 40-те години на миналия век Британската тайна разузнавателна служба (или MI6) е първата от чуждестранните разузнавателни служби, която се „възстановява на нови коловози“ в борбата срещу страните от социалистическия лагер и преди всичко срещу Съветския съюз. Британците изместиха фокуса на своята работа от военната сфера към идеологическата и икономическата.
Разработена е специална операция с продължително действие под кодовото наименование „Льот“. Негов автор е заместник-директорът на MI6 полковник Валентин Вивиен. Изненадващо, секретният документ за това започва с историческа притча, обясняваща името на операцията:
„В началото на 20 век командирът на френските колониални сили в Африка Луи-Жубер Лиот веднъж решил да се разходи. Слънцето в зенита си напичаше безмилостно. Генералът нареди на подчинените си да засадят дървета отстрани на пътя, за да осигурят сянка. Те се опитаха да възразят, че дърветата ще растат едва след 50 години. Така че генералът нареди работата да започне още същия ден.
Гарантирани резултати
Целта на програмата е да се получат гарантирани резултати през следващите десетилетия. Основната задача е с помощта на разузнаването да се идентифицират и използват трудностите в страните от социалистическия блок и да се организират необходимите събития.
Особено внимание се обръща на работата срещу СССР в балтийските държави и Западна Украйна, за което е създаден специален отдел „Нора“. Когато МГБ на СССР успя да се справи с местните банди, борбата придоби характера на тайна конфронтация между националисти (подкрепени от MI6 и ЦРУ на САЩ) и съветското контраразузнаване.
Усещайки перспективата на тези действия, американците създават собствена програма, подобна на британската. Тъй като стана невъзможно да се унищожи СССР с атомна бомба, той трябва да бъде ликвидиран отвътре, пише още "Труд".
Историкът на съветските специални служби И. Дамаскин обръща внимание на факта, че от началото на 50-те години инструкциите към вътрешните врагове на страната в Украинската ССР са се променили. Сега въоръжената борба трябва да спре. Вместо това постепенно в комсомолския и партийния апарат на ръководни длъжности се внедряват кадри. След 30-40 години ще има общо завземане на властта в републиката и отделянето й от СССР. Можем да кажем, че в това отношение програмата “Lyote” се справя блестящо.
Американската програма за унищожаване на СССР се състои от четири основни раздела: Първи – мирно подкопаване на съветската система. Основни насоки: да се покаже неспособността на партията да ръководи държавата, като по този начин разпадне и ликвидира Съюза; разпалване на вражда между националностите с цел разпадане на страната; осмиване на патриотизма и насърчаване на безразличието към собствената страна.
Второ – развитие на надпреварата във въоръжаването. Важен компонент на икономическото изтощение на СССР. Трето – проект за демокрация и широка подкрепа на опозицията във всички социалистически страни, особено в СССР. Подкрепа от чужди медии и издателства, доставка на пари и дори оръжие. Обединяване на съучастници в групи, особено в националните републики. Планът е разделяне и унищожаване на СССР парче по парче.
„Психологическата война е изключително важно оръжие за насърчаване на дисидентството и предателството сред съветския народ; има за цел да подкопае техния морал, да посее объркване и да създаде дезорганизация в страната.“, от американски документи по програмата.
Кои са богатите спонсори?
В условията на операция „Льоте“ специално внимание се обръща на разработването на „агенти за влияние“ в значими кръгове на властта. Работи се с пътуващите в чужбина. Това не са наети агенти, които подписват споразумение за сътрудничество. Но бъдещите сътрудници в усъвършенстването на съществуващата система след фина психологическа обработка се превръщат в изпълнители на чужда воля, насочена към унищожаване на икономическите и политически основи на Съветския съюз.
Обикновено се започва с дребни ласкателства и се свършва с издаване на книги в чужбина с баснословни хонорари и предварителна работа от специално обучени редактори.
„За да унищожат СССР, те не жалят пари от началото на 50-те години. Законът за взаимна сигурност от 1951 г., подписан от Труман, включваше $ 100 милиона за финансиране на всеки, който се противопостави на тяхната социалистическа страна – без значение дали в страната или извън нея. Насърчава се създаването на въоръжени групи от такива хора, насочени към сваляне на правителства.“
Допълнителни средства за тази дейност се отделят от следните фондации: Рокфелер, Форд, Карнеги, Макклой и др. Те се ръководят от професионални разузнавачи. Радиостанциите „Гласът на Америка”, „Свобода” и „Свободна Европа” имат значителен принос за дестабилизирането и разпадането на СССР.
Както показа времето, програмите на Великобритания и САЩ за разпадането на страните от социалистическия блок се увенчаха с успех. И много анализатори са убедени, че те изобщо не са прекратили дейността си.
