Повторното преброяване на победата на “Грузинска мечта”. Какво следва?

Различни сценарии за по-нататъшното развитие на ситуацията

31.10.2024 Лилия Чалева Dir.bg

Централната комисия (ЦИК) на Грузия обяви днес, че повторното избирателно преброяване на гласовете на парламентарните избори не е променило резултата от вота, предаде ДПА.

Грузинската ЦИК посочи, че резултатите до голяма степен са останали същите.

Резултатите от 366 избирателни секции, избрани по случайен принцип, станаха обект на повторно преброяване. Резултатът остават в 91 процента от проверените секции, докато в останалите данни са “леко променени”.

Грузинската ЦИК обяви управляващата партия „Грузинска мечта” за победител на изборите миналата събота, с резултат от 54 процента подкрепа.

Президентката Саломе Зурабишвили и прозападната опозиция обаче оспориха резултатите от изборите, които бяха помрачени от обвинения за манипулации, посочва ДПА.

Грузински и международни наблюдатели на изборите съобщиха за множество нарушения, но управляващите в Грузия уверяват, че изборите са били честни.

Различни сценарии за по-нататъшното развитие на ситуацията

В навечерието на изборите грузинските власти обявиха за врагове на народа и Грузия всички, които са против тях, и така отрязаха пътя към всякакви възможни компромиси, отбелязва “Дойче Веле” в статия под заглавие “Грузия не може да се избави от прегръдката на Кремъл”.

Но точно компромис между правителството и опозицията е единственият оптимален за грузинското общество и изходът на държавата в тази ситуация. Няма значение дали той ще бъде постигнат с посредничеството на Запада, на президента Зурабишвили, на унгарския премиер Орбан или на арменския министър-председател Пашинян.

Само така може да бъдат заклеймени най-очевидните фалшификации и да бъде сформиран нов парламент, в който опозицията да бъде справедливо представена, както и да бъде съставено ново правителство. Разбира се, това ще бъде и компромисно, например с участието на представители на всички партии и блокове, които са влезли в парламента. Малко вероятно е обаче основателят и неформален лидер на “Грузинската мечта” Бидзина Иванишвили и неговите опоненти да се съгласят на такъв вариант. Западният натиск също няма да помогне.

Силово преразпределение на властта

Алтернативата на компромиса би била опит на опозицията да принуди властта да признае фалшификациите и да се оттегли. Това е възможно само при достатъчно силно външно влияние и масови протести вътре в Грузия, за които обаче все още не се виждат достатъчно социални причини. “Грузинска мечта” на свой ред ще се държи властта докрай, знаейки добре, че в противен случай някои ще трябва да се спасяват с бягство в чужбина или да влязат в затвора.

Трябва да се осъзнаете обаче, че едни масови протести биха отворили възможност не само пред прозападната опозиция, но и за проруските сили, които в действителност не са много популярни в Грузия. Открито проруски партии не влязоха в грузинския парламент. Иванишвили е съсредоточил в ръцете си всички нишки на отношенията с Кремъл и се опитва да лавира, за да не стане напълно зависим от Русия.

Но нека си представим хипотетично, че “Грузинска мечта” губи битката в една силна конфронтация с опозицията, властта се разклаща, което води до обща нестабилност в страната. Тогава ще търсите ли Иванишвили помощ от руските си партньори? И дали Русия, използвайки се от тази нестабилност, ще се опитате да се намесите във вътрешните работи на Грузия – както в Казахстан през 2022 година? Подобен сценарий може да доведе до пълна зависимост на грузинските власти от Русия, както се случи с режима на Лукашенко през 2020 година.

Но още по-опасен е украинският сценарий, който “Грузинска мечта” използва, за да плаши избирателите преди изборите, и който може да стане реалност в случай на едно поражение на Иванишвили. Дори в първото време да не става дума за пълномащабна агресия както Украйна през 2022 г., много вероятно е да се стигне до нахлуване по модел от 2014 г., ръководството на държавата да избяга в Ростов на Дон, а части от грузинската територия да бъдат откъснати от страната.

Подкрепяна от Кремъл диктатура

Третият възможен сценарий със сигурност е благоприятен за Русия: Иванишвили запазва властта при своите някакви условия – без компромиси, но и без сериозни протести. Това ще осигури на грузинските власти поле за лавиране. Да припомним, че веднага след изборите те декларираха, че в името на възстановяването на териториалната цялост на страната (особено при условията на Кремъл) няма да има възстановяване на дипломатическите отношения с Русия.

Но в такъв случай Иванишвили няма да има почти никакви други възможности, освен да се подчини на Кремъл. Изолацията на Грузия от ЕС и САЩ, както и загубата на шансове за европейска интеграция, са почти неизбежни. Виждаме как още отсега сътрудничеството със западните страни бързо се влошава. А това ще се отрази не само на политиката, но със сигурност ще засегне и икономиката.

Единствената сериозна алтернатива на търговията с ЕС е укрепването на връзките с автокрации като Турция, Китай и най-вече с Русия. В случая с Русия ще нарасне потокът от санкционирани стоки през Грузия, което ще доведе до вторични западни санкции срещу Тбилиси и до перспективата Грузия да се превърне в икономическия сателит на Русия.

Така че жаждата за власт на Иванишвили вкарва Грузия в руски капан. Както казват някои експерти от Тбилиси, страната изглежда навлиза в новата ера – евразийска. В такъв случай грузинците ще трябва да се забравят за европейската интеграция за дълго време.