Иван Даракчиев
Тази лекция представя следващата стъпка от изследването, публикувано в /1/, чиято цел – като минимум – е доказване на дефинираната по-горе теза; като максимум това е екстраполация на тракийски чрез неговите производни към сегашните наследници на PIE, съвременните славянски, германски, романски и сродни езици.
Отправната точка тук е нашата хипотеза, лансирана по-рано, за генезиса на арийците, потомците на няколко семейства от вида homo sapiens, намерили подслон в падината, която днес е дъното на Черно море, като по този начин не просто са оцелели около 15 хилядолетия. Ледена епоха, но и претърпяла невероятно цивилизационно развитие /2,3/. Тъй като периодичните етапи на това развитие не могат да бъдат правилно проследени, намирайки се днес на дъното на морето, в специализираните научни дисциплини (археология и чрез нея праистория) до този момент доминират теориите, че сме свидетели на „неолитна революция“.
Основание за това твърдение е фактът, че след палеолитните находки, всички от които предшестват края на ледниковия период, „внезапно” възниква ранният неолит на Чатал Хююк и Гьобекли тепе, датиран някъде в 9-10-то хилядолетие пр.н.е. На картата, илюстрираща миграционния фронт след първото наводняване на Черноморската депресия /4,5/, представена на фиг. 1, те са обозначени с „x“. За завършване ние обозначихме с „x“ и Йерихон, въпреки факта, че в него не са открити следи от съвременна една от горните цивилизации (ако не друго, поради построяването върху него, отново и отново) – ако това датировката е вярна, то отбелязва най-
малкото факта, че не е основано от преселниците от втората миграционна вълна, последвала около 4-5 хиляди години по-късно.
Comments are closed.