Investor.bg
Редкоземните елементи са новият петрол. Тази група от 17 метала стана незаменима за прехода към чиста енергия и за съвременното производство като цяло. Тези елементи имат уникални характеристики, които ги правят основни съставки за бъдещето на технологиите, пише Oilprice.
"[Редкоземните елементи] променят всичко за автомобилите; за екологичните технологии; за точността на оръжейните системи. И така те станаха жизненоважни", посочва Джим Кенеди, президент на THREE Consulting, консултантска фирма, фокусирана върху редкоземните елементи. "Искате ли Prius? Имате нужда от редкоземни елементи. Искате ли Tesla с голям обсег? Имате нужда от редкоземни елементи. Искате ли крилата ракета с точност от 1 метър? Имате нужда от редкоземни елементи", подчертава той.
Особената полезност на редкоземните метали идва предимно от използването им като катализатори и магнити в традиционните и нисковъглеродни технологии. Други важни приложения за редкоземни метали са в производството на специални метални сплави, стъкло и високопроизводителна електроника.
Редкоземните елементи „имат забележителни физични и химични свойства, които ги правят може би супергероите на периодичната таблица“, каза пред Foreign Policy Райън Кастийло, управляващ директор на консултантската компания за минерали Adamas Intelligence.
Редкоземните елементи всъщност не са толкова „редки“, колкото подсказва името им. Тези минерали се срещат естествено по целия свят, но ключът е в намирането им в достатъчно големи концентрации, за да може извличането им да си струва времето и парите.
Всичко това превръща редкоземните елементи в новата ос на геополитическа сила в световен мащаб. Страните с находища на тези елементи, капацитет и ресурси за извличането и рафинирането им ще се окажат с огромен финансов и политически лост през следващите години.
Китай е най-големият производител на редкоземни елементи. След азиатската държава, която доставя около 38 процента от нерафинираните редкоземни минерали в света, Виетнам се нарежда на второ място по запаси, представляващи около 19 процента. Следва Бразилия с 18,1%, следвана от Русия с 10,4%, Индия с 6% и Австралия с 3,5%. Последни са Съединените щати и Гренландия, които представляват по 1,3 процента. Никоя друга страна в света не може да се похвали с повече от един процент запаси от редкоземни елементи.
От всички тези страни обаче само една има реален геополитически контрол върху веригите за доставка на редкоземни елементи и всички вторични пазари, които разчитат на тези материали, и тази страна е Китай.
Китай доставя около 85-95 процента от рафинираните редкоземни минерали в света и доминира световния пазар от края на 90-те години. Това е така, защото Пекин има почти монопол върху капацитета за рафиниране на редкоземни метали. Както знаем, шепа други страни също имат значителни запаси от стратегически важни редкоземни елементи, но им липсва изградената инфраструктура, необходима за рентабилната им обработка.
Само Китай представлява 85-90 процента от световното рафиниране на редкоземни метали. Освен това китайските рафинерии доставят 68 процента от световния кобалт, 65 процента от никела и 60 процента от лития за батерии за електрически превозни средства. В резултат на това цели 75 процента от всички тези батерии се произвеждат в Китай.
Съществува значителна загриженост, че освен ако други страни, богати на редкоземни елементи, не намерят начин да се конкурират по-ефективно с Китай, това ще даде на Пекин огромно влияние и ще създаде пазар, който е всичко друго, но не и свободен. Засега обаче някои експерти твърдят, че подобни опасения са преувеличени. Но не е тайна, че редкоземните елементи са новият петрол и западните сили се борят да си върнат контрола върху този ресурс.
Глобалното напрежение относно редкоземните елементи със сигурност ще доминира през следващите години и смекчаването на такъв неравномерен контрол върху пазара ще бъде от решаващо значение за поддържането на балансирани търговски механизми.
Коментарите са затворени.