Студеният месец ноември, скокът на синьото гориво и изтичането на договора за транзит с Украйна хвърлят сянка върху ситуацията с енергийните доставки за Европа
Повишаването на цените на природния газ през последните седмици върна лошите спомени от сътресенията на енергийния пазар след руската инвазия в Украйна през 2022 г. По това време Европа побърза да се отърси от зависимостта си от руския газ, което изпрати цената на суровината стремглаво нарастващ.
Това не само подхрани високата инфлация, но и породи опасения за възможни прекъсвания на електрозахранването. Високите цени натовариха енергоемките отрасли, което доведе до закриване на предприятия и загуба на работни места.
Последните две зими обаче бяха по-меки и Европа почти не усети щипката – не на последно място поради по-ниското потребление на енергия за отопление. Сега обаче цените на природния газ отново се покачват: на 21 ноември един мегаватчас се продаваше за почти 49 евро – най-високата цена от повече от година.
Основателни ли са опасенията?
Въпреки това цените все още са доста под нивата си от 2022 г., особено като се има предвид, че общото търсене на газ е спаднало оттогава. Шокът от повишаването на цените през ноември може да се обясни и с факта, че цените са били много по-ниски през цялата 2024 г., отколкото когато и да било от началото на войната в Украйна.
Перспективата за по-студена зима породи опасения, че предишните големи резерви могат да се изчерпят и да предизвикат циклично покачване на цените. Междувременно обаче влиянието на Русия върху европейския пазар значително намаля след 2022 г., припомня Петрас Катинас, енергиен анализатор в Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Затова смята, че страховете от нова криза са преувеличени. „По-голямата част от страните-членки на ЕС вече не са толкова зависими от руския газ“, казва той пред DW.
Но какво да кажем за руския газ?
Русия вече не е гигантът, който беше някога, що се отнася до доставките на газ за ЕС. Делът на руския газ, внесен по тръбопроводи от страните членки, е бил 40% от общия през 2021 г., а през 2023 г. е спаднал до около 9%. От друга страна, вносът в ЕС на руски втечнен природен газ (LNG) се е увеличил. През 2024 г. увеличението беше почти 15%.
Австрия, една от последните европейски страни, които все още получават газ по тръбопроводи от Русия, окончателно спря доставките на изкопаемото гориво след съдебен спор с държавната руска енергийна компания Газпром. Словакия и Унгария все още получават руски газ, но всички индикации са, че този внос ще приключи в края на тази година. Петгодишният договор за транзит на газ между Газпром и украинската държавна компания Нафтогаз за транспортиране на руски газ през украинска територия изтича тази година и украинското правителство вече обяви, че няма да бъде удължен.
Борис Додонов, ръководител на Центъра за изследване на енергията и климата в Киевското училище по икономика, казва, че „Украйна няма икономическа причина да го удължава“.
Дали LNG е решението на всички проблеми?
Додонов смята, че Европа ще може да задоволи енергийните си нужди без руски газ, тъй като внася втечнен природен газ от САЩ. Освен това се очаква новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп да увеличи това производство и Европа може да е готова да сключи голямо споразумение за търговия с газ със Съединените щати.
След нахлуването на Русия в Украйна втечненият природен газ сега представлява 34% от общите доставки на газ в Европа – два пъти повече, отколкото преди началото на войната през 2022 г. Въпреки това преминаването към втечнен природен газ също означава, че Европа ще бъде по-изложена на глобалния ценови натиск .
Ед Кокс от независимия доставчик на данни за стоки ICIS смята, че в случай на студена зима и след спиране на транзита през Украйна, Европа все още ще може да покрие нуждите си с втечнен природен газ. Съществува обаче риск от значително по-високи цени, тъй като доставките не могат да се увеличат драстично в краткосрочен план. „Въпросът не е дали ще имаме достатъчно газ, а колко скъп ще бъде“, добави Кокс.
